Отслабващата хватка на Кийр Стармър върху властта
Фактът, че Доналд Тръмп е упоменат хиляди пъти — най-вече в новинарски отрязъци — в последното издание на документи от случая Джефри Епщайн, не е навредил доста на президента на Съединени американски щати. Това е различен народен водач, който даже не се е срещал с починалия педофил, който е в заплаха да бъде свален от шоковите талази на аферата Епщайн: английският сър Кийр Стармър.
Премиерът наподобява е на заем след обвиняванията, че лорд Питър Манделсън - който Стармър назначава за собствен дипломат във Вашингтон - е изминал поверителна, сензитивна към пазара информация като държавен министър през 2009 година на Епщайн, към този момент наказан полов нарушител. Документите демонстрират, че Манделсън също е получил 75 000 $ от финансиста. Полицията проверява допустимо корист с социална служба. Манделсън отхвърли да е направил нарушаване и сложи под въпрос достоверността на известията, свързани с заплащанията.
Назначаването на Манделсън, макар предизвестията да не се прави това, демонстрира какъв брой нетърпеливо е било държавното управление да построи мостове с администрацията на Тръмп. Въпреки че имаше извънредно способени други възможности, Даунинг стрийт избра човек, считан за политически огромен състезател с връзки в Белия дом, макар че Манделсън два пъти беше подал оставка от лейбъристките държавни управления поради кавги.
Министър-председателят беше заставен да признае тази седмица, че е знаел, когато го номинира, че Манделсън е поддържал връзки с Епщайн даже откакто финансистът беше вкаран в пандиза през 2008 година Стармър в действителност сложи допустима политическа облага пред риска от болест за неговото държавно управление – и по какъв начин решението му ще бъде забелязано от жертвите на Епщайн. Той упорства, че Манделсън е „ лъгал неведнъж “ по време на инспекцията. Но обясненията му тази седмица, както и извинението му към жертвите, бяха куци и закъснели.
Погрешните преценки на Стармър са се трансформирали в модел и сочат към вакуум в сърцето на държавното управление. Това е водач, на който му липсва освен политическа визия, само че и политическа преценка. Последователните опити да се възобнови неувереното му премиерство бяха отхвърлени от курса. Не единствено, че министър-председателят към този момент не може да ръководи болшинството на лейбъристите, с цел да ръководи дейно, той наподобява към този момент не управлява събитията, описа и личното си бъдеще.
Историята демонстрира, че ранените министър-председатели могат да куцат известно време. Правилата на лейбъристите слагат по-висока летва от тези на консерваторите за лидерско предизвикателство. Изглежда надали е допустимо Стармър да поведе партията си на идващите избори. Предизвикателство наподобява въпросът по кое време, а не дали.
Има съществени аргументи министър председателят да уволни началника на кабинета си Морган Максуини, който настоя дългогодишния си ментор Манделсън за ролята на дипломат и управлява разпита за връзките му с Епщайн. Това може да завоюва на Стармър известно време с лейбъристките депутати, които желаят да се търкалят глави. Малко евентуално е обаче нов шеф да може да запълни празнината в основата на водачеството. И лидерско предизвикателство може да се появи още този месец, в случай че лейбъристите изгубят предходното несъмнено място на Гортън и Дентън на междинни избори.
Обвързването за лейбъристите и страната е, че към момента няма ясна опция, която може да обърне ориста на държавното управление и да създаде работещ проект за напредък. Както се опасяват мнозина в света на бизнеса, отстраняването на Стармър може да заплаши стабилността, която е един от останалите активи на Англия, и да изплаши неспокойните пазари на облигации.
Онези, които може да се стремят да наследят Стармър, би трябвало да стартират да построяват надеждни причини за какво биха могли да правят по-добра работа. Колкото по-дълго обаче министър-председателят не съумява да обърне нещата и колкото повече се натрупат неправилните му преценки, толкоз по-неубедителен ще става аргументът, че продължаващото му водачество е по-малката от двете несгоди.